Задръстения до шия

Страшно се вдъхнових нещо... Ама така се вдъхнових, че днес ей така от що не съм си избила напиращото отвяскъде вдъхновение, реших, без да мисля един вид, да ида да се видя с една позната, да пием по едно, да се оплачем от мъжете... Малки женски радости... Мъжки момичета зад "Жената днес".

Да се видиме обаче е едно, ама да стигнеш до Плиска в час пик е нещо съвсем друго, а пък да си навреме е направо трето... Четвъртото е да се намерим, но моята позната е лесна за намиране - просто се оглеждаш за магазин за обувки и тя е там. Все ще си хареса я боти, я сандали и излиза с една или две кутии нови галоши.

Задръстване 1: Булевард Гоце Делчев. Един е Яне, царот на Пирин... Ако беше тука Яне немаше да има таково нещо, бре! Ама не - то Гоце е инТЕЛЕгент, дет се вика учил човекот, па революционер станал, ма могъл да пише, па писал, писал, ум да ти зайде. Он убаво писал, ама това нема нищо общо с темата! Вече пуша, щото, както споделих преди, това е малкият любим грях. Земи огин, запали ме, направи ме пепел. Един европеец ме гледа лошо. Кво ме гледаш - къде дават така, сеир за без пари. Невъзпитани хора брей! А аз отново имам херпес, голям и особено гаден. Оглеждам се в огледалото за задно виждане... Като елмаз и стъкло!

Задръстване 2: Булевард България. Тук трепят големците, ма аз съм мъничко човече, на децата мил другар, имам приказки чудесни... И кибича. Ама си и пея. Те пият и пият, дано забравят... Глупости! Аз не пия в колата!!! Само пея... Което както вече знаете си е престъпление! До мен колата е голяма. Ама толкова е голяма, че не мога да разбера аджеба камион ли е или нещо друго по-масивно. Много сърдит шофьор ме гледа лошо... Пак... Ок де, луксозен джип е, не е камион. Ах смукача, не подскача!

Задръсване 3: Каналът. Глей го па тоя с велосипедист колелото - здрав, прав и корав пък чафка му изпила мозъка. Прай специален слалом между колите и върти ли върти два педала. Жив още. Бравос, моето момче радвай се сега, щото няма да има за после. Когато бях овчарче и овците пасях, бях много благодарен - по задръсвания не висях. Но то това си е вече по навик и професионално изкривяване. Пред мене камион на Спийди. А да ви видя колко сте бързи, къде са ви крилцата. Нааа ще закъснеете! Нека ви е, щом ми пречите на гледката?! А то каква гледка! Момък бледен, изпит, с очи сини, почти сиви, с кола бяла, почти сива... Ама сивото е на мода. Обичам те, обичам твойте ръце! Не, не ща зелено! Не, не си отивай ще ми бъде тъжно...

И после се намерихме с моята приятелка в един магазин за обувки.