Tim Shminis

Не е честно хубавите и весели неща да се крият, без да се споделят. За това реших да споделя любимите ми 5 вица, на които мога да се смея без да спра.

Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
Викам си: "Това е само Митко!"
Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага.
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено: "Имате грешка! кого търсите, моля?!"
Затворих веднага, не съм толкова тъпа... Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48, тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не!Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне…
– Тате, - питам - как си?
– Работата върви на зле, вика…
Едва го чувам…
– Кой е зле, бе тате?!!
Пък той ми вика:
– Половината разсад не ще да никне, чесъна го изядоха гризачите, а картофите ги изплюскаха къртиците. Д@ба тези вредители, д@ба
Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен: "Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа…"
А може и да са терористи, "48М" – туй е Москва… или Маями.Тука вече изгорях!!! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
– Дежурният от шесто РПУ слуша.
Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до къртиците, гризачите и картофите и той ме прекъсва:
– Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
Набирам аз номера и чувам:
– Добър ден. Диспансера за психично здраве…и "биииип" – записват разговора, значи.
Веднага затворих - не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник!!!
_Чочо, лягай си, пил си!!! Знаем се много добре - какви празници, какви мухи ти бръмчат из главата?!
Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна... Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача! Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било: "Честит 8 март! Чочо“ - 48М.4040.

Номер 2 в класацията ми:

Безплатен домашен анализ на урина.
Излез без да закусваш и уринирай в градинката пред къщи:
Ако се събират мравките - Диабет
Ако струйката е върху обувките - Простата
Ако излиза пара в студа и има мириз на скара - Холестерол
Ако докато го вадиш и Ви заболи китката - Артрит
Ако се върнеш вътре в стаята и си забравил да го прибереш - Алцхаймер

Номер 3 е любимият ми най-кратък виц:

В самолета, една възрастна дама ми вика:
- Синко, на един само ако е писано... на всички ни се еб@ва майката...

Номер 4 е в графата черен хумор:
Прадядо пиеше по 1 литър ракия всеки ден, до края на живота си.
Като го кремираха, 2 дни после не можаха да загасят пламъка.

Една лека закачка към близкото минало и старите технологии идва под формата на виц номер 5
Едно време, на черно-белите телевизори картината се стабилизираше с удар отгоре, а звукът - с удар отстрани. Или пък беше обратното... Искам да кажа, че технологията "Touch screen" си я имаше още тогава, нищо че не знаехме какво е компютър, еле пък лаптоп...

И въпреки че обещах 5 любими вица, не мога да не споделя и този. От серията вицове с неочакван край.

Десетгодишната дъщеря пита майка си:
-Мамо, а аз как съм се родила?
Майката се усмихнала и казала:
-Веднъж с баща ти решихме да посеем едно малко чудесно семенце. Баща ти изкопа една ямка, сложи семето вътре, поля го, а аз се грижех за него всеки ден. То поникна и започна да расте с всеки изминал ден. Стана едно голямо прекрасно растение с разкошни листа. Ние ги обрахме, изсушихме, изпушихме ги и така се отнесохме, че се из4укахме без презерватив.

Дано съм ви оправил деня.

Страшно се вдъхнових нещо... Ама така се вдъхнових, че днес ей така от що не съм си избила напиращото отвяскъде вдъхновение, реших, без да мисля един вид, да ида да се видя с една позната, да пием по едно, да се оплачем от мъжете... Малки женски радости... Мъжки момичета зад "Жената днес".

Да се видиме обаче е едно, ама да стигнеш до Плиска в час пик е нещо съвсем друго, а пък да си навреме е направо трето... Четвъртото е да се намерим, но моята позната е лесна за намиране - просто се оглеждаш за магазин за обувки и тя е там. Все ще си хареса я боти, я сандали и излиза с една или две кутии нови галоши.

Задръстване 1: Булевард Гоце Делчев. Един е Яне, царот на Пирин... Ако беше тука Яне немаше да има таково нещо, бре! Ама не - то Гоце е инТЕЛЕгент, дет се вика учил човекот, па революционер станал, ма могъл да пише, па писал, писал, ум да ти зайде. Он убаво писал, ама това нема нищо общо с темата! Вече пуша, щото, както споделих преди, това е малкият любим грях. Земи огин, запали ме, направи ме пепел. Един европеец ме гледа лошо. Кво ме гледаш - къде дават така, сеир за без пари. Невъзпитани хора брей! А аз отново имам херпес, голям и особено гаден. Оглеждам се в огледалото за задно виждане... Като елмаз и стъкло!

Задръстване 2: Булевард България. Тук трепят големците, ма аз съм мъничко човече, на децата мил другар, имам приказки чудесни... И кибича. Ама си и пея. Те пият и пият, дано забравят... Глупости! Аз не пия в колата!!! Само пея... Което както вече знаете си е престъпление! До мен колата е голяма. Ама толкова е голяма, че не мога да разбера аджеба камион ли е или нещо друго по-масивно. Много сърдит шофьор ме гледа лошо... Пак... Ок де, луксозен джип е, не е камион. Ах смукача, не подскача!

Задръсване 3: Каналът. Глей го па тоя с велосипедист колелото - здрав, прав и корав пък чафка му изпила мозъка. Прай специален слалом между колите и върти ли върти два педала. Жив още. Бравос, моето момче радвай се сега, щото няма да има за после. Когато бях овчарче и овците пасях, бях много благодарен - по задръсвания не висях. Но то това си е вече по навик и професионално изкривяване. Пред мене камион на Спийди. А да ви видя колко сте бързи, къде са ви крилцата. Нааа ще закъснеете! Нека ви е, щом ми пречите на гледката?! А то каква гледка! Момък бледен, изпит, с очи сини, почти сиви, с кола бяла, почти сива... Ама сивото е на мода. Обичам те, обичам твойте ръце! Не, не ща зелено! Не, не си отивай ще ми бъде тъжно...

И после се намерихме с моята приятелка в един магазин за обувки.