Любимите ми вицове за този месец

Не е честно хубавите и весели неща да се крият, без да се споделят. За това реших да споделя любимите ми 5 вица, на които мога да се смея без да спра.

Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
Викам си: "Това е само Митко!"
Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага.
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено: "Имате грешка! кого търсите, моля?!"
Затворих веднага, не съм толкова тъпа... Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48, тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не!Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне…
– Тате, - питам - как си?
– Работата върви на зле, вика…
Едва го чувам…
– Кой е зле, бе тате?!!
Пък той ми вика:
– Половината разсад не ще да никне, чесъна го изядоха гризачите, а картофите ги изплюскаха къртиците. Д@ба тези вредители, д@ба
Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен: "Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа…"
А може и да са терористи, "48М" – туй е Москва… или Маями.Тука вече изгорях!!! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
– Дежурният от шесто РПУ слуша.
Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до къртиците, гризачите и картофите и той ме прекъсва:
– Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
Набирам аз номера и чувам:
– Добър ден. Диспансера за психично здраве…и "биииип" – записват разговора, значи.
Веднага затворих - не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник!!!
_Чочо, лягай си, пил си!!! Знаем се много добре - какви празници, какви мухи ти бръмчат из главата?!
Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна... Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача! Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било: "Честит 8 март! Чочо“ - 48М.4040.

Номер 2 в класацията ми:

Безплатен домашен анализ на урина.
Излез без да закусваш и уринирай в градинката пред къщи:
Ако се събират мравките - Диабет
Ако струйката е върху обувките - Простата
Ако излиза пара в студа и има мириз на скара - Холестерол
Ако докато го вадиш и Ви заболи китката - Артрит
Ако се върнеш вътре в стаята и си забравил да го прибереш - Алцхаймер

Номер 3 е любимият ми най-кратък виц:

В самолета, една възрастна дама ми вика:
- Синко, на един само ако е писано... на всички ни се еб@ва майката...

Номер 4 е в графата черен хумор:
Прадядо пиеше по 1 литър ракия всеки ден, до края на живота си.
Като го кремираха, 2 дни после не можаха да загасят пламъка.

Една лека закачка към близкото минало и старите технологии идва под формата на виц номер 5
Едно време, на черно-белите телевизори картината се стабилизираше с удар отгоре, а звукът - с удар отстрани. Или пък беше обратното... Искам да кажа, че технологията "Touch screen" си я имаше още тогава, нищо че не знаехме какво е компютър, еле пък лаптоп...

И въпреки че обещах 5 любими вица, не мога да не споделя и този. От серията вицове с неочакван край.

Десетгодишната дъщеря пита майка си:
-Мамо, а аз как съм се родила?
Майката се усмихнала и казала:
-Веднъж с баща ти решихме да посеем едно малко чудесно семенце. Баща ти изкопа една ямка, сложи семето вътре, поля го, а аз се грижех за него всеки ден. То поникна и започна да расте с всеки изминал ден. Стана едно голямо прекрасно растение с разкошни листа. Ние ги обрахме, изсушихме, изпушихме ги и така се отнесохме, че се из4укахме без презерватив.

Дано съм ви оправил деня.